Грижа за хигиената на байо-байо

14.07.2010

За постелка в клетките на зайчовците използвах обикновен талаж. Всеки ден  им го сменявах, а един път в седмицата измивах клетката основно. За измиването ползвах веро гореща вода. Много са досадни кафявите петна, който се получават по ъглите. От тях се отървавам с упорито търкане с тел – за съдове. Като казвам упорито търкане – първия път когато мих една клетка, която ми подариха /втора упоптреба/, ми отне 1-2 часа здраво търкане за да се отърва от натрупванията. Понеже повечето време щъкат из стаята се научиха да не си пишкат в клетките, ами в отделна тоалетна. Сложила съм им коритото от старата малка клетка с талаж и те си ходят там. В момента процедирам по следния начин: мадамите са на балкона – на тях съм им сложила споменатата тоалетна /в коритото на клетката/, а мъжкия е пуснат в една стая, която в момента не използваме и той си използва друга тоалетна. До сега никога не съм ги къпала, пък и не виждам защо понеже те са си чистички / много хубаво ухаят, особено мацките които са на чист въздух/.

Пухкавата топка

13.07.2010

Бобчо – Топчо

13.07.2010

Мими като бебе

13.07.2010

Водата

13.07.2010

Задължително винаги имат прясна водичка. Лично моите зайци пият като смокове :D . Винаги давайте вода на зайците си! Казвам го защото имам един приятел,  който не беше давал вода на своя 3-4 месеца. Причината – заека си счупил пойлката. Оправданието – набавял си вода от ябълките и морковите. Незнам доколко е прав, но на заека нищо му няма. Сега след като вече си има нова пойлка не пие – незнам защо. Може би е до заек. Моето мнение е – всеки един заек ВИНАГИ трябва да си има водичка. Все пак като сме решили да се грижим за едно животинче поне да му осигурим  най-важните и необходими неща за оцеляването му.

Храната на зайковците ми

13.07.2010

Какво папкат ушковците ми? Аз лично съм се спряла на най-евтиния и удобен за мен вариант /след като прочетох компетентното  мнение на един виден зайцегледач  – Илчо/. Винаги имат огромни количества сено – купувам голяма бала за 4-5 лева. Другото с което ги храня е смес от царевица, жито, слънчоглед и овес. Нещо овеса много много не го обичат – винаги остава на дъното на купичката. Тези продукто купувам по 40ст. килограма. Когато ходя на пазара им купувам 10-тина кила от „смеската“ и имат храна за около 1 – 2 месеца за скромната сума от 5 лв./семките са по 80ст./. Сено и зърна – това е основната им храна. Понякога получават и нещо бонус. Сега през лятото им бера клонки от джанка – изчезват за секунди.  Забелязах, че обичат и лозови клонки /дядо ми ще ме убие ако разбере :) /. Мимчето с радост хрупка и изсушен хляб. Много обича и зрънчо, ама от него давам рядко и по малко, защото хич не е полезно. да не забравя парчетата ябълка – без семки и хубаво измита и любимите за всички ушати моркови / Боби не яде моркови, ябълки само малко, а зрънчо не иска и да помирише/. Приятеля ми откри, че Мими яде и джанки – остава само костилката, ама аз му се карам да не й дава, за да не й стане нещо. Освен нещата които са предназначени за ядене, много обичат да си хапват и кашони, учебници / май ще станат по-добри адвокати от мен/, чехли и любимите кабели.

Ето я и Пупи

13.07.2010

Пупи – това е единственото оцеляло бебе на Боби и Мими.  В началото беше едно малко розово същество. Много се вълнувах по време на разтежа й. Първо започна да се появява малко бяла козинка, после започна да щъка из стаята. Тя е взела най-хубавото от мама и тати. Вече е на четири месеца. По размери е по-скоро мини зайче. Има същата окраска като Боби, но е с дълга пухкава козинка – мекичка като памук. Малко е срамежливичка,  но с такава властна майка е разбираемо. Никога не е живяла затворена в клетка. Сега са с мама на балкона на чист въздух. Всеки ден я тероризирам с едно гребенче, защото по пуха и се събира какво ли не – сено, талаж … Тя е най-сладкото ми бонбонче!

Запознайте се с Мими

12.07.2010

Мими е моето второ зайче. Тя не е декоративна. Голяма муцуна е. Прави най-много пакости и хич не обича да слуша. Вече е на около 7 месеца. Веднъж стана мама, но за съжаление оцеля само едно от петте зайчета, които роди. Обича да командва всички в къщи и винаги да се налага. Признавам си тя е най-голямата ни слабост. Много обича да яде „Заьо Баьо“, но и давам рядко. В момена живее на балкона с малкото зайче. Изобщо вече не може да седи в клетка. Последната я разглоби цялата – незнам как. Много обича да гризе кабели – за което ще яде голям бой :) . Купихме си я от подуенския пазар – беше много малко дребосъче на два месеца. Аз в началото не я харесвах / и нея :) /, но сега я обичам много.

Първа среща с Боби

12.07.2010

Боби е малък топкообразен сладур на 2-3 годишна възраст. Много е сладък, но също така е и заек с характер. Не обича да го гушкат, но дава да го глая когато е на земята. Много е упорит – опитва се да си изкопае дупка на пода, но за моя радост до сега без успех :) . Има си съпруга – Мими, но в момента са разделени защото прекаляват с любовта. „Боболечката“ ми е горд баща на сладко пухкаво зайченце. Първата ми среща с него беше преди около полвин година. Подариха ми го хора, който вече не можеха да се грижат за него. В първия момент, когато го видях не го харесах много, но сега го обожавам. Той е мъничко бонбонченце.

  • Категории